Докато председателят на Сесионния съд произнасяше думите, затворникът се обърна надясно в пристанището и погледна към мястото, където знаеше, че стои жена му. Той привлече вниманието й и се усмихна. Какво значение, ако има такова, предаде усмивката, той може би знаеше. Тя можеше само да гадае. Вероятно е било предвидено да бъде по-небрежна, по-лекомислена усмивка, отколкото се появява в действителност. Робърт Шампион вероятно не е имал такъв пълен контрол върху мускулите на лицето си, както би желал. Имаше преследван, тревожен поглед към очите, внушение за неудобна бледност по цялата физиономия, което по-скоро отклоняваше впечатлението, което тя не се съмняваше, че той възнамерява да направи. Тя познаваше мъжа достатъчно добре, за да е наясно, че нищо няма да му хареса по-добре от това, че трябва да предположи, че той гледа на цялото производство с гей бравада, с пълно безразличие, както за властите, които бяха, така и за наказанието, което те бяха отредили него. Но дори и изражението на лицето му да не показваше, че за момента мъжът има надмощие, безцеремонният начин, по който надзирателите го сковаха по стълбището и изчезна, би бил достатъчен предотвратяване на всякакво впечатление, че е напуснал сцената с ореол на достойнство.